Циклон след циклон -
зацикли времето болно
и от душата някак съдбовно
навън напира глух стон.
Няма завет, няма покой,
зациклиха любов и омраза,
време озъбено, бясно
с дъждосняг и чувства оголено.
В едно са и време, и хора,
вихрени от кълбо безпощадно,
сливащо небета с площади
и все по-изцъклен сред тях аз бродя ...
© Валентин Василев Всички права запазени