Циклон след циклон -
зацикли времето болно
и от душата някак съдбовно
навън напира глух стон.
Няма завет, няма покой,
зациклиха любов и омраза,
време озъбено, бясно
с дъждосняг и чувства оголено.
В едно са и време, и хора,
вихрени от кълбо безпощадно,
сливащо небета с площади
и все по-изцъклен сред тях аз бродя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up