Циклоп
В прозорец без перде – окото на Циклоп –
вали проливен дъжд без намек за потоп.
Намръщеният ден, от облаци издут –
напук или пък не – вещае тих уют.
В камината пред мен – разпаленият пън
прошепва с глас ленив, че хладно е навън.
Две чаши от кристал отронват тънък звук
и няма вече как – без теб – да бъда тук.
Преде часовник стар минути от сатен.
В стрелките от пиринч животът е смирен.
Тече навън порой и вятър вие. Див.
Под стряхата от чам аз топло съм щастлив!
На мекия килим, от багри изтъкан,
до бялата ти плът съм черен гологан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
