Циклопът, подводни герои 2000

За бой съм готов, и не чувствам вина.

Край борда клокочат въртопи.

Към дълбините сега се стремя....

След миг ще свалят перископа.

В небето над мен грее слънце безспир.

Потапям се с пълни цистерни.

Над мен е сега изумрудната шир -

но в мрака изчезвам безследно.

И корпусът ми е от титан - и е твърд.

Потапям се много дълбоко.

На борда си нося и хора, и смърт -

смърт страшна и много жестока.

Потапям се в тази бездънна тъма -

до края на дълбокомера.

И там, на пределната дълбочина -

мен никой не ще ме намери.

Безмълвие вечно, а и тъмнина

там долу, сега, ме очакват.

Аз слизам в безмилостната дълбина -

но идвам уверено в мрака.

Че долу се чувствам и господ, и цар.

Нали за това съм създаден -

титанов циклоп, всевиждащ сонар.

Да, аз съм една изненада.

Разсичам водата - бърз, кат стрела.

Към мен приближава торпедо.

Но заредени са и моите торпедни дула -

и ще водя бой до победа.

Кошмар от съня ви съм - страшен за вас.

А мракът не е пречка за мене.

И ви приближавам стремително аз.

И идвам сега - да ви взема.