19.03.2016 г., 18:46 ч.

цикъл "Смешни" 

  Поезия » Друга
492 0 0

:)
Обичам те, с дафинов лист,
между прекрасните ти устни.
Кайсии, бира и стомахът чист..
О, Боже! Феите са вкусни!

На семинар
Древен мъдрец - Диоген,
из града е търсил човека...
Започнах да търся у мен -
за това се събличам полека.

Да не би да се крие се у теб?
С пантомима въпроса задавам...
Шумно дишащ и мъничко блед,
вече трети отговор получавам...

ПСИХОДРАМА
Отидох сам,
а върнахме се двама! :)

*Без думи 19.10.2010

Лежа до теб, леглото е самичко.
Прегръщам те в среднощната тъма.
Целувам те и хапя те, и ... всичко.
Върху тебе пак отпускам своята глава.

Какво да правя? - Ти вобще не питаш...
Аз сам питам се... - Сам себе си, уви!
Ти не можеш нивга чувства да изпиташ!
И по добре, че никога не те боли...

Не мога повече да се въртя! Бързо ставам.
Обличам се, на всички за да те издам!
Не стига ми, че твойте ласки получавам.
Аз искам всеки да узнае моя срам.

И тази нощ не ще да спя...
За всичко мисля, сам си споря.
Накрай на всички ви ще споделя.
- С възглавницата моя си говоря!

За нея даже пиша стих!
С подбрани, подредени думи...
Съня дали го победих?
Това да си остане помежду ни ;)


*Принцеса 18.04.2013

Вечер е и аз съм гладен.
Престъргва ми, какво да ям?
Може и да съм досаден,
все пак гладът ми е голям...

Принцеса! Аз очи притварям.
Примляскавам, чак слюнките текат.
Любов, по теб така изгарям...
Филиите май ще се препекат.

О, толкоз вкусна си! Признавам!
На теб Господ всичко ти е дал!
Защо тогава съжалявам,
че не сложих малко кашкавал?


*Жега 05.05.2013

Гореща си, кръвта завира!
Влизам в тебе, твърдо съм решен.
Влажна си, ума ми не побира,
защо съм толкоз много изкушен?

Трудно дишам, пот се стича.
Очи затварям, за да се отдам.
Часовника тъй бавно се изтича,
не мога пет минути да ти дам?

Свършвам вече, ще излизам.
Това е, целият съм вир вода.
Бързо с леден душ обливам
отвсякъде горещи телеса.

Спа център, релаксирам.
Потя се, свалят се килца.
Трудна е, сега разбирам,
във парна баня любовта!


*Перла 05 /старата пералня/

Самотна си, и аз съм сам.
Добре все пак, че те усещам.
Дори къде си аз не знам...
Защо за тебе все се сещам?

Ще те позная ли, ако те видя?
Променила си се, може би...
Дори със риск да те обидя,
ще ти припомня, че изневери...

Останах сам, с голям леген.
Ръцете ми се вледениха.
С мръсни дрехи този ден
чувствата се промениха...

Така, изяжда те ръждата...
или си претопена, аз не знам.
Да забравиме враждата!
Урок е да се справям сам.


*Канди Алис /новата пералня/

Зареждам те, изпълвам те до горе.
Всичко го пое, не се прекърши!
Почивка, вдигаш градусите - зор е.
Центруфугира и накрая свърши...

Простирам те и ти се възхищавам.
Чиста си, ухаеш ми така приятно.
Влизам в теб, така си го представям:
Изпълвам те! Бяло, цветно, ароматно...


*Твърд стих

Арматурно желязо, дебело!
Около него е само бетон...
Ах, как стърчи! Колко е смело!
Не би го огънал дори слон...

Горещо е, а пипнеш ли - пари.
Забравено, хванало вече ръжда...
Наблюдавам го - така ме завари,
впечатляват ме странни неща...


*Пързалка

Покорявам те - дори не ме усещаш...
Студена искаш да играеш, като лед?
Легнал върху тебе ме посрещаш -
безразлично, ти си сняг и лед.

Всякак се опитвах да го правя!
Уморен отчаяно опитвам сетен път.
В теб отново тялото ми се заравя...
Знам, пред тебе сълзи не вървят...

Но утре, утре пак ще те връхлитам!
Събрал кураж, енергия и топлина...
Найлон дори ще донеса за да опитам.
Ако пак не се пързаля - остани сама!

 

© Красимир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??