4.11.2018 г., 17:22

Циливилизацион

731 0 2

Някога работехме с мотики,

бостан копахме, лозе и градина.

Бих казал, че с мотиката се свиква,

но друга е реалната картина.

 

С умни телефони във ръцете,

сега работим, пушек чак се вдига.

Неясно бъдеще за всички свети,

чак дяволът ще си напише книга.

 

Мотики няма даже и в музея.

Кому е нужен спомен от мазоли?

Една програма - банката ти в нея.

За ток в батерията вече да се молим.

 

Работим с телефони денонощно.

Няма пот, но имаме успехи .

Купуваме си телефони мощни.

Мотиките забравяме навеки.

 

Слава на създателите, слава.

Цял живот, бутони и екрани.

Мотики даже в речниците няма.

Плевели дал Бог - непрекопани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах ... спомените за мотиката ме развеселиха и настоящето за телефоните ме натъжи.
  • Валентине,
    напред към Бъдещето
    с телефони,простащина
    и нагони.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...