4.11.2018 г., 17:22

Циливилизацион

727 0 2

Някога работехме с мотики,

бостан копахме, лозе и градина.

Бих казал, че с мотиката се свиква,

но друга е реалната картина.

 

С умни телефони във ръцете,

сега работим, пушек чак се вдига.

Неясно бъдеще за всички свети,

чак дяволът ще си напише книга.

 

Мотики няма даже и в музея.

Кому е нужен спомен от мазоли?

Една програма - банката ти в нея.

За ток в батерията вече да се молим.

 

Работим с телефони денонощно.

Няма пот, но имаме успехи .

Купуваме си телефони мощни.

Мотиките забравяме навеки.

 

Слава на създателите, слава.

Цял живот, бутони и екрани.

Мотики даже в речниците няма.

Плевели дал Бог - непрекопани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах ... спомените за мотиката ме развеселиха и настоящето за телефоните ме натъжи.
  • Валентине,
    напред към Бъдещето
    с телефони,простащина
    и нагони.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...