Циливилизацион

4 нояб. 2018 г., 17:22

Поэзия

597 0 2

Някога работехме с мотики,

бостан копахме, лозе и градина.

Бих казал, че с мотиката се свиква,

но друга е реалната картина.

С умни телефони във ръцете,

сега работим, пушек чак се вдига.

Неясно бъдеще за всички свети,

чак дяволът ще си напише книга.

Мотики няма даже и в музея.

Кому е нужен спомен от мазоли?

Една програма - банката ти в нея.

За ток в батерията вече да се молим.

Работим с телефони денонощно.

Няма пот, но имаме успехи .

Купуваме си телефони мощни.

Мотиките забравяме навеки.

Слава на създателите, слава.

Цял живот, бутони и екрани.

Мотики даже в речниците няма.

Плевели дал Бог - непрекопани.

Mimoza20 (Мария Николова)

2018-11-05T23:55:54+02:00

Харесах ... спомените за мотиката ме развеселиха и настоящето за телефоните ме натъжи.
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-11-04T20:46:28+02:00

Валентине,
напред към Бъдещето
с телефони,простащина
и нагони.