Някога работехме с мотики,
бостан копахме, лозе и градина.
Бих казал, че с мотиката се свиква,
но друга е реалната картина.
С умни телефони във ръцете,
сега работим, пушек чак се вдига.
Неясно бъдеще за всички свети,
чак дяволът ще си напише книга.
Мотики няма даже и в музея.
Кому е нужен спомен от мазоли?
Една програма - банката ти в нея.
За ток в батерията вече да се молим.
Работим с телефони денонощно.
Няма пот, но имаме успехи .
Купуваме си телефони мощни.
Мотиките забравяме навеки.
Слава на създателите, слава.
Цял живот, бутони и екрани.
Мотики даже в речниците няма.
Плевели дал Бог - непрекопани.
© Валентин Йорданов Все права защищены