4 нояб. 2018 г., 17:22

Циливилизацион 

  Поэзия
597 0 2

Някога работехме с мотики,

бостан копахме, лозе и градина.

Бих казал, че с мотиката се свиква,

но друга е реалната картина.

 

С умни телефони във ръцете,

сега работим, пушек чак се вдига.

Неясно бъдеще за всички свети,

чак дяволът ще си напише книга.

 

Мотики няма даже и в музея.

Кому е нужен спомен от мазоли?

Една програма - банката ти в нея.

За ток в батерията вече да се молим.

 

Работим с телефони денонощно.

Няма пот, но имаме успехи .

Купуваме си телефони мощни.

Мотиките забравяме навеки.

 

Слава на създателите, слава.

Цял живот, бутони и екрани.

Мотики даже в речниците няма.

Плевели дал Бог - непрекопани.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах ... спомените за мотиката ме развеселиха и настоящето за телефоните ме натъжи.
  • Валентине,
    напред към Бъдещето
    с телефони,простащина
    и нагони.
Предложения
: ??:??