Cини сънища
В разнищеното крайче на небето,
безсъние втъкава нежен стих
и кръстопътят води докъдето
стоя си между бих или не бих.
Сама съм, нощни птици няма даже,
но трябва да вървя, дори докрай
и чакам само ехото да каже:
— Не се страхувай, думите раздай,
гласа си превърни в среднощна ласка
на пръсти стъпвай в своя лунен храм...
И знакът, на ръката ти издраскан
с фалшива обич, няма място там.
А утре, утре с първата авлига,
ще видиш отвисоко своя път,
поспи сега... Луната се издига,
към тебе сини сънища летят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
