Cкачени съдове
Като скачени съдове сме с теб,
a все не си уцелваме мярката -
единият нагоре се устремява,
другият с ярост в дъното се окопава.
Единият волно залюбва слънцето,
другият в утроба от мъгла се крие -
вселената ни се завихря
от лъжеоткровения и полуистини.
Единият пред света отворил душа,
другият се сврял в мидена черупка,
после обратно и така –
като в безкрайна детска броилка...
И двамата алтернативи не признаваме,
максималисти до кръв, до кокал,
бъркаме в раните с пръст
и посипваме сол – по софокълски.
Е, бива ли от толкова тичане
да се забравим кои сме?
Тангото ни огнено-ледено
бавно разтопява дните...
Не можем да се намерим,
няма начин да се изгубим,
такива някакви, никакви...
... скачени съдове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
