Rondissima (Соня Емануилова)
111 696
28.05.2010 г., 7:54 ч.

Cкачени съдове 

  Поезия » Любовна
547 0 5

Като скачени съдове сме с теб,

a все не си уцелваме мярката -

единият нагоре се устремява,

другият с ярост в дъното се окопава.

 

Единият волно залюбва слънцето,

другият в утроба от мъгла се крие -

вселената ни се завихря

 от лъжеоткровения и полуистини.

 

Единият пред света отворил душа,

 другият се сврял в мидена черупка,

после обратно и така –

като в безкрайна детска броилка...

 

И двамата алтернативи не признаваме,

максималисти до кръв,  до кокал,

бъркаме в раните с пръст

и посипваме сол – по софокълски.

 

Е, бива ли от толкова тичане

да се забравим кои сме?

Тангото ни огнено-ледено

бавно разтопява дните...

 

Не можем да се намерим,

няма начин да се изгубим,

такива някакви, никакви...

... скачени съдове.

 

 

© Соня Емануилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И хубаво, и носталгично .......
  • ето ти поздрав - http://www.youtube.com/watch?v=0RZSfJwUxNY
  • Любовта няма как да бъде резил (сама по себе си).

    Или има?
  • Не е късно. "Късното" е само в драматизацийте!
  • Ронда, имам нещо като отговор на твоето хубаво стихотворение:

    Много късно е да се разделяме...

    Много късно – и да се обичаме...

    Много късно е да си споделяме...

    Много късно - в обич да се вричаме...

    Много късно е и да заспиваме

    пак прегърнати - чак до зори...

    Много късно – думи да намираме

    да покажем, че сме по-добри...

    А пък някак много, много рано

    ни напускат младостта, децата...

    И какво ли всъщност ни остана?

    Че живеем като непознати!

    Късно, много късно се поглеждаме

    във очите, за да разберем,

    че останала е все пак малко нежност...

    Късно ли е този миг да спрем...?
Предложения
: ??:??