Cкачени съдове
Като скачени съдове сме с теб,
a все не си уцелваме мярката -
единият нагоре се устремява,
другият с ярост в дъното се окопава.
Единият волно залюбва слънцето,
другият в утроба от мъгла се крие -
вселената ни се завихря
от лъжеоткровения и полуистини.
Единият пред света отворил душа,
другият се сврял в мидена черупка,
после обратно и така –
като в безкрайна детска броилка...
И двамата алтернативи не признаваме,
максималисти до кръв, до кокал,
бъркаме в раните с пръст
и посипваме сол – по софокълски.
Е, бива ли от толкова тичане
да се забравим кои сме?
Тангото ни огнено-ледено
бавно разтопява дните...
Не можем да се намерим,
няма начин да се изгубим,
такива някакви, никакви...
... скачени съдове.
© Соня Емануилова All rights reserved.
