23.02.2025 г., 21:42

Cмирено

347 0 3

Не ми минавай прага на търпимост,
отдавна  от пороите е сринат.
Кажи си бързо там каквото има,
аз в битките измислени не гина.

  Изпробвана на напън и на опън
с урок съдбовен – вечно ненаучен,
дъската вече в ритъм друг ми хлопа,
в душата си съм птица, котка, куче.

 От тях научих тихата смиреност
от хората – все кръст или тояга...
Но светнат ли ми римите в червено,
смирено ще те посъветвам: Бягай!
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...