23.02.2025 г., 21:42

Cмирено

349 0 3

Не ми минавай прага на търпимост,
отдавна  от пороите е сринат.
Кажи си бързо там каквото има,
аз в битките измислени не гина.

  Изпробвана на напън и на опън
с урок съдбовен – вечно ненаучен,
дъската вече в ритъм друг ми хлопа,
в душата си съм птица, котка, куче.

 От тях научих тихата смиреност
от хората – все кръст или тояга...
Но светнат ли ми римите в червено,
смирено ще те посъветвам: Бягай!
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...