Feb 23, 2025, 9:42 PM

Cмирено

343 0 3

Не ми минавай прага на търпимост,
отдавна  от пороите е сринат.
Кажи си бързо там каквото има,
аз в битките измислени не гина.

  Изпробвана на напън и на опън
с урок съдбовен – вечно ненаучен,
дъската вече в ритъм друг ми хлопа,
в душата си съм птица, котка, куче.

 От тях научих тихата смиреност
от хората – все кръст или тояга...
Но светнат ли ми римите в червено,
смирено ще те посъветвам: Бягай!
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...