com.позиция
781
0
2
Когато ги разши
в метафори,
(говоря ти за думите)
напомни ли
последния ми апостроф
от бримката
опитомила
в погледите -
минало...?
Обиди ли си на дъжда?
Престори се
на цял...
сдобри се с тишината.
Попречи ли на зимата
да бъде бяла...
(както винаги)
Създаде ли си повод
за обичане...
Измисли ли си хоризонт...
почти усещане,
почти небе,
където, за да си летял,
ненужно е било
да си делил със някого криле -
дори от нежност.
Намрази ли посоките?
(когато ме усети във попътност)
Настрои ли акордите зад кадър...
Нарече ли ъглите дом...
детайлно примирявайки се
с чувства,
матира в експонираност
страха си.
Oтвъд мелодията - ти и аз, не сме достатъчни да бъдем ехо. A клопката е пълнa от триумфи, превзели драскотините във навик. Oтвъд признатото е твърде прямо... по тихи са единствено аплаузите нa краля.
Oтвъд мелодията - ти и аз, не сме достатъчни да бъдем ехо. A клопката е пълнa от триумфи, превзели драскотините във навик. Oтвъд признатото е твърде прямо... по тихи са единствено аплаузите нa краля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
