Кiara (Киара)
182 300
17.02.2015 г., 11:17 ч.

com.позиция 

  Поезия » Друга
511 0 2
Когато ги разши 
в метафори,
(говоря ти за думите)
напомни ли 
последния ми апостроф
от бримката
опитомила
в погледите -
минало...?
Обиди ли си на дъжда?
Престори се
на цял...
сдобри се с тишината.
Попречи ли на зимата
да бъде бяла...
 
(както винаги)
 
Създаде ли си повод 
за обичане...
 
Измисли ли си хоризонт...
почти усещане,
почти небе,
където, за да си летял,
ненужно е било
да си делил със някого криле -
дори от нежност.
Намрази ли посоките?
(когато ме усети във попътност)
Настрои ли акордите зад кадър...
 
Нарече ли ъглите дом...
детайлно примирявайки се
с чувства,
матира в експонираност
страха си.

Oтвъд мелодията -
ти
                     и аз,
не сме достатъчни
да бъдем ехо.
A клопката
е пълнa от триумфи,
превзели драскотините във навик.
Oтвъд признатото
е твърде прямо...
по тихи са единствено
аплаузите нa краля.
 
 
 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??