30.11.2016 г., 14:06

Com você

947 1 0

Нямам доказателство за любовта ти,

нито пък за своята.

Но колко пъти само,

когато те поглеждах,

очите ти веднага ме разкриваха.

 

Нямам даже доказателство, че съществувам,

че сме се случвали,

но колко пъти само

сърцето ме болеше

в спомена за теб.

 

Нямам доказателство да ти покажа

истината: черно-бяла.

Но ако всичките пътеки са лъжливи,

пак ще те намеря

най-накрая.

 

Нямам доказателство, че има Господ,

нито, че душите ни са вечни.

Но някак си, със тебе само,

не ми е нужно

даже доказателство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...