Cooking
Искам да те спечеля, да останеш в живота ми.
Да бъдеш силният рицар, човекът любим.
Да знам дори и в съня си колко си мой и как невъзможно е
да остана без теб, да се отнемам физически.
Затова днес на изгрев и с трели от първия зов гургуличев
ще ти сготвя любов от тайни съблазни –
на огън от чувства в гърнето от пръсти и длани
ще ти забъркам сместа, завещана от баба ми.
Омайниче нямам, но имам биле за щастие,
две-три щипки от здравец, люто червено до сълзи,
черни зърна от Далмация, корени криви от Изтока,
мащерка дъхава и чубрика дива от южните хълмове.
На Ориента яркото синьо, на Дунава мътните струи,
на Марица мъглите и тайните острови,
на двора ми – миризмата на дънер и свежо варосване,
земните багри на кал, коловози и стари жабуняци.
На гората влажния мирис, на полето – неопитоменото злато,
На леглото ми белите ириси, от прозореца – слънчеви блясъци.
Ще изчегъртам със пръсти малките тайни на божия злак -
ще заухае на люляци, пясъчни бури, на канелени взривове.
Ще замеся тесто, бяло, с ванилия, с пудра от захар пшеничена,
ще извая два образа дивни, птичи пера и вишневи клони.
Върху тая пита магическа глазура от сокове, като тяло господне,
ще съпричасти нас, разпътните и непреклонните.
© Златина Георгиева Всички права запазени