Cooking

Искам да те спечеля, да останеш в живота ми.

Да бъдеш силният рицар, човекът любим.

Да знам дори и в съня си колко си мой и как невъзможно е

да остана без теб, да се отнемам физически.

Затова днес на изгрев и с трели от първия зов гургуличев

ще ти сготвя любов от тайни съблазни –

на огън от чувства в гърнето от пръсти и длани

ще ти забъркам сместа, завещана от баба ми.

Омайниче нямам, но имам биле за щастие,

две-три щипки от здравец, люто червено до сълзи,

черни зърна от Далмация, корени криви от Изтока,

мащерка дъхава и чубрика дива от южните хълмове.

На Ориента яркото синьо, на Дунава мътните струи,

на Марица мъглите и тайните острови,

на двора ми – миризмата на дънер и свежо варосване,

земните багри на кал, коловози и стари жабуняци.

На гората влажния мирис, на полето – неопитоменото злато,

На леглото ми белите ириси, от прозореца – слънчеви блясъци.

Ще изчегъртам със пръсти малките тайни на божия злак -

ще заухае на люляци,  пясъчни бури, на канелени взривове.

Ще замеся тесто, бяло, с ванилия, с пудра от захар пшеничена,

ще извая два образа дивни, птичи пера и вишневи клони.

Върху тая пита магическа глазура от сокове, като тяло господне,

ще съпричасти нас, разпътните и непреклонните.