Cтигнеш ли ме – обичай
Не ме следвай, че няма
път пред мен, ни зад мен.
Зад гърба ми е яма,
утре – порив роден,
с мъка, но за да свети
да лети и безкрил.
Да ме стигнеш? Къде ти,
Аз си тръгвам със стил,
в преспи правя пъртина,
от бордеите – храм,
и през огън да мина,
ти не тръгвай! От там,
с триста рани се връща,
но без капчица жал
и с любов вездесъща,
само луд – оживял,
след отрови, кинжали,
кръст – за силните лек.
Да ме стигнеш? Едва ли...
Аз съм просто човек.
Аз – на всички и ничии
триста кожи смених,
стигнеш ли ме – обичай,
като в песен и стих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
: https://www.youtube.com/watch?v=2fxnmjtbmrs
