Cтих от зимните мъгли
На пейката, от снощен сняг прикрита,
седи тъга. Увесила е нос.
Кръстосани, следите на врабците,
описват в кратки щрихи делник прост.
А тя дори не смее да попита
случаен минувач, що с поглед кос
следи пътечка – тъничка, извита
и стъпките му – пушечен откос,
раздират на снежинки тишината,
иглички падат. Борови. Дали?
Тъгата е отколешна позната,
от нея сняг в косите ми вали.
Аз– зъзнещ сив врабец и посред лято,
чирикам стих от зимните мъгли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Благодаря! Радвам се, че ти харесва, Таня!
