15 дек. 2021 г., 11:48 2021-12-15T13:24:37+02:00

Cтих от зимните мъгли

Поэзия » Философская, Строгие формы

686 2 7

На пейката, от снощен сняг прикрита,
седи тъга. Увесила е нос.
Кръстосани, следите на врабците,
описват в кратки щрихи делник прост.

А тя дори не смее да попита
случаен минувач, що с поглед кос
следи пътечка – тъничка, извита
и стъпките му – пушечен откос,

раздират на снежинки тишината,
иглички падат. Борови. Дали?
Тъгата е отколешна позната,

от нея сняг в косите ми вали.
Аз– зъзнещ сив врабец и посред лято,
чирикам стих от зимните мъгли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Митко, Красе, благодаря ви!

2021-12-16T11:55:37+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Хубаво е на твоята страница, макар да е тук персонифицираният образ на тъгата, а и при теб образът на отронения есенен лист/типичен образ на самотата и отчуждението, на загубеното място в света/ е заменен с борови иглички, които привнасят една нова и различна асоциация за човешката болка. Поезия на внушението, намека, загадъчността, асоциациите с улавяне на скритата същност на нещата и вътрешния свят на лирическия Аз. Пейзаж на човешката душа.

2021-12-16T07:39:56+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Твоята стихия е прозата, сенсей. Благодаря! Радвам се, че ти харесва, Таня!

2021-12-15T20:31:45+02:00
di_t

Хубаво пишеш ! Браво, Наде!

2021-12-15T18:43:07+02:00
генек (Георги Коновски)

Много приятно! Който може - го може. Който не - човърка като мен свободен "стих".

2021-12-15T16:52:46+02:00