" Биляна платно белеше..."      

                 ( народна песен)

                Огоста си бавно течеше,

                а там доле под Моста,

                невести си чéрги  перéха,

                на белите камъни  речни,

                на песъка ситен на Огоста!

               Цветана си черга донесе,

               с бели си рЪце затърка,

               шарена черга от вълна,

               дето мама ѝ даде,

               на сватбата в чуждото село.

               По нощите беше я ткала,

               на лоени свещи в тъмата.

               Конец, по конец, за нейната,

               рожба да има късмет!

               И като си черга переше,

               на Огоста, на белите камъни.

               Цветана си очи нажали,

               за майчица и татко мили.