Цветарката
Цветарката
Трамваят с лирата си блесна,
красива вечер се задава...
Жена на възраст неизвестна
на ъгъла цветя дарява...
В безумна щедрост не разбрана,
цветята дава тя за спомен-
пари не иска във замяна
на жеста си свенливо-скромен...
Не знаят нейната подбуда,
а тя дори не е с дилема-
навярно мислят я за луда,
ала цветята всеки взема...
Замислени се мъкнат хората
към къщи в есенната вечер,
тежи в душите им умората
със леденият дъх на глетчер...
Цветята свежи от полята,
в букетчета сама е свила
и те упойват с аромата
на своята природа дива...
А случва се, да се усмихне
там някой, ей тъй, с благодарност-
и тя да го погледне с тиха,
подкупваща го солидарност...
... Проблясва пак онази лира-
едно такова време, есенно,
трамваят все за малко спира
и хуква да разказва весело,
как приказката продължава,
надвечер минеш ли оттука:
една жена с цветя дарява
сама към Вечността пролука...
Коста Качев,
25.08.2015.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
