jollyroger (Коста Качев)
1543 16
Aug 25, 2015, 11:22 AM

Цветарката 

  Poetry » Other
352 0 4



Цветарката

 

Трамваят с лирата си блесна,

красива вечер се задава...

Жена на възраст неизвестна

на ъгъла цветя дарява...

 

В безумна щедрост не разбрана,

цветята дава тя за спомен-

пари не иска във замяна

на жеста си свенливо-скромен...

 

Не знаят нейната подбуда,

а тя дори не е с дилема-

навярно мислят я за луда,

ала цветята всеки взема...

 

Замислени се мъкнат хората

към къщи в есенната вечер,

тежи в душите им умората

със леденият дъх на глетчер...

 

Цветята свежи от полята,

в букетчета сама е свила

и те упойват с аромата

на своята природа дива...

 

А случва се, да се усмихне

там някой, ей тъй, с благодарност-

и тя да го погледне с тиха,

подкупваща го солидарност...

 

... Проблясва пак онази лира-

едно такова време, есенно,

трамваят все за малко спира

и хуква да разказва весело,

 

как приказката продължава,

надвечер минеш ли оттука:

една жена с цветя дарява

сама към Вечността пролука...

 

Коста Качев,

25.08.2015.

© Коста Качев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има такива жени. Обичат да радват околните. Харесах!
  • Рядко се срещат такива хора и си струва да се възпеят в стих.
    Запомнящ се образ!
  • Умили ме..., понякога тези жени се поглеждат с презрение..., толко мило е да подариш цвете...!!!
    "А случва се, да се усмихне
    там някой, ей тъй, с благодарност -
    и тя да го погледне с тиха,
    подкупваща го солидарност..."
  • Прекрасна атмосфера, прекрасен стих, прекрасен завършек! Много ми хареса, наглед обикновени неща засияват с такава красота тук
Random works
: ??:??