jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
Aug 25, 2015, 11:22 AM

Цветарката

  Poetry » Other
528 0 4



Цветарката

 

Трамваят с лирата си блесна,

красива вечер се задава...

Жена на възраст неизвестна

на ъгъла цветя дарява...

 

В безумна щедрост не разбрана,

цветята дава тя за спомен-

пари не иска във замяна

на жеста си свенливо-скромен...

 

Не знаят нейната подбуда,

а тя дори не е с дилема-

навярно мислят я за луда,

ала цветята всеки взема...

 

Замислени се мъкнат хората

към къщи в есенната вечер,

тежи в душите им умората

със леденият дъх на глетчер...

 

Цветята свежи от полята,

в букетчета сама е свила

и те упойват с аромата

на своята природа дива...

 

А случва се, да се усмихне

там някой, ей тъй, с благодарност-

и тя да го погледне с тиха,

подкупваща го солидарност...

 

... Проблясва пак онази лира-

едно такова време, есенно,

трамваят все за малко спира

и хуква да разказва весело,

 

как приказката продължава,

надвечер минеш ли оттука:

една жена с цветя дарява

сама към Вечността пролука...

 

Коста Качев,

25.08.2015.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Има такива жени. Обичат да радват околните. Харесах!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Рядко се срещат такива хора и си струва да се възпеят в стих.
    Запомнящ се образ!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    Умили ме..., понякога тези жени се поглеждат с презрение..., толко мило е да подариш цвете...!!!
    "А случва се, да се усмихне
    там някой, ей тъй, с благодарност -
    и тя да го погледне с тиха,
    подкупваща го солидарност..."
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Прекрасна атмосфера, прекрасен стих, прекрасен завършек! Много ми хареса, наглед обикновени неща засияват с такава красота тук

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0