Цветче от теб
Другарче вярно си. Кажи-речи от памтивека.
Не хлопна двери и пред мислите неживи.
Оцеля тогава. Знам, не беше леко
да зъзнеш в ден, проточил се години.
Пътят е понякога жестока права;
отзад се сриват всичките мостόве,
а ти пълзиш към крайна цел – забрава;
глух за знаци, за кръстовища, завои.
Ответът на въпросите... под къс гранит.
В прегръдка на обсебило те отчаяние,
зачена болката, износи я, роди.
Бе дълго раждане. Без плач. В мълчание.
Отми от себе си, с родилните води,
плацента гняв, обида, щрихи злоба,
вменени с чувството за зар несправедлив.
Сполай, Душа, ала кажи ми как, за бога,
опустялата утроба съхрани
в тайно ъгълче – зрънце искрица жива.
Макар стерилна, ето, любовта кълни
цветя безименни, но тъй красиви!
И днес цветче, от твоите, дарих.
Разпознал, че в друг домува болка,
давам мъничко от теб, поне да разведри
мисли, устните... Да, само толкова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
