14.08.2022 г., 17:25

Цветче от теб

1.3K 5 9

Другарче вярно си. Кажи-речи от памтивека.

Не хлопна двери и пред мислите неживи.

Оцеля тогава. Знам, не беше леко

да зъзнеш в ден, проточил се години.

 

Пътят е понякога жестока права;

отзад се сриват всичките мостόве,

а ти пълзиш към крайна цел – забрава;

глух за знаци, за кръстовища, завои.

Ответът на въпросите... под къс гранит.

В прегръдка на обсебило те отчаяние,

зачена болката, износи я, роди.

Бе дълго раждане. Без плач. В мълчание.

 

Отми от себе си, с родилните води,

плацента гняв, обида, щрихи злоба,

вменени с чувството за зар несправедлив.

Сполай, Душа, ала кажи ми как, за бога,

опустялата утроба съхрани

в тайно ъгълче – зрънце искрица жива.

Макар стерилна, ето, любовта кълни

цветя безименни, но тъй красиви!

 

И днес цветче, от твоите, дарих.

Разпознал, че в друг домува болка,

давам мъничко от теб, поне да разведри

мисли, устните... Да, само толкова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

  • Така е, Деа, много е, особено когато вярата е в недоимък, а болката - в излишък.

    Благодаря за пожеланието, Наде! Успехът, обаче, е като тамагочито - ако го храниш прекалено често, става претенциозен към реципиента си и дори залинява.
  • Успех, приятелю!
  • Това "само толкова" е толкова много...
  • Таня, не е хубаво да ме караш да се напрягам в тая жега, дорде осмисля написаното от теб. Наистина ли видя всичко туй в стихото? Ама и въображение имаш, направо ум да му зайде на чиляк! Но си права за онова "само толкова". То е величина, обратна на константното, чиято стойност почива върху обективни фактори, пречупени през призмата на субект.
    ------------
    Митов, благодаря, че се отби тук и сподели всички тези хубави неща! Бъди здрав и успешен!
  • Странно и в същото време - красиво, е как тази, изстрадала на пръв, а и не само, поглед, Душа, е успяла да съхрани семенце и да кълни цветя, при това достатъчни, за да раздава лирическият на всички онези, в които е припознал от своята болка, и да направи деня им с искрица по-светъл! "Премълчаната" изповед на една благородна и състрадателна Душа - това чух аз, и тук отново ще благодаря на Лина за темата, с която "оголи тайните"! А ти дано имаш представа колко е "само толкова".

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...