Цветче от теб
Другарче вярно си. Кажи-речи от памтивека.
Не хлопна двери и пред мислите неживи.
Оцеля тогава. Знам, не беше леко
да зъзнеш в ден, проточил се години.
Пътят е понякога жестока права;
отзад се сриват всичките мостόве,
а ти пълзиш към крайна цел – забрава;
глух за знаци, за кръстовища, завои.
Ответът на въпросите... под къс гранит.
В прегръдка на обсебило те отчаяние,
зачена болката, износи я, роди.
Бе дълго раждане. Без плач. В мълчание.
Отми от себе си, с родилните води,
плацента гняв, обида, щрихи злоба,
вменени с чувството за зар несправедлив.
Сполай, Душа, ала кажи ми как, за бога,
опустялата утроба съхрани
в тайно ъгълче – зрънце искрица жива.
Макар стерилна, ето, любовта кълни
цветя безименни, но тъй красиви!
И днес цветче, от твоите, дарих.
Разпознал, че в друг домува болка,
давам мъничко от теб, поне да разведри
мисли, устните... Да, само толкова.
© Людмил Нешев All rights reserved.
