30.07.2009 г., 0:56

Цвете

705 0 1

Срещнах го случайно повяхнало на земята,
от хорска ръка на хората в краката,
отнесох го с мен, а то дари ме с аромат,
очите ми отвори за един напълно нов свят.

Поглеждам го безмълвно и знам, че не говори,
но без думи сякаш очите ми отвори,
какво ли стори, та ме заплени така,
без ръце то на мене протегна ми ръка.

И попитах, пожелах си вечно тази свобода,
но открих, че тя в мене е била,
красотата в него трябваше да видя,
за да разбера, че тайно в мене се е свила.

Провокира с аромата и събуди сетивата,
почувствах сила, виждайки в него красотата.
Поисках да му дам поне още час живот,
но то беше направило последния си оборот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...