Цвете
Срещнах го случайно повяхнало на земята,
от хорска ръка на хората в краката,
отнесох го с мен, а то дари ме с аромат,
очите ми отвори за един напълно нов свят.
Поглеждам го безмълвно и знам, че не говори,
но без думи сякаш очите ми отвори,
какво ли стори, та ме заплени така,
без ръце то на мене протегна ми ръка.
И попитах, пожелах си вечно тази свобода,
но открих, че тя в мене е била,
красотата в него трябваше да видя,
за да разбера, че тайно в мене се е свила.
Провокира с аромата и събуди сетивата,
почувствах сила, виждайки в него красотата.
Поисках да му дам поне още час живот,
но то беше направило последния си оборот.
© Владимир Стефанов All rights reserved.
