Цвете на греха
Обичам те безумно много,
обичам те, но няма как,
трябва да ти кажа сбогом,
но обичам те и няма край.
Любовта ни бе красиво цвете,
което грабеше живота наш
и впило във бездънна пропаст
корени на любовта.
Но още не разбирам
защо, защо...
когато бяхме толкоз близо,
всъщност бяхме тъй далечни.
Обичам те! Повтаряше ми ти
в нощи на безумна страст.
Обичах те! Повторих аз,
когато ада пръв напусна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лия Василева Всички права запазени
