Цвете на греха
Обичам те безумно много,
обичам те, но няма как,
трябва да ти кажа сбогом,
но обичам те и няма край.
Любовта ни бе красиво цвете,
което грабеше живота наш
и впило във бездънна пропаст
корени на любовта.
Но още не разбирам
защо, защо...
когато бяхме толкоз близо,
всъщност бяхме тъй далечни.
Обичам те! Повтаряше ми ти
в нощи на безумна страст.
Обичах те! Повторих аз,
когато ада пръв напусна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лия Василева Все права защищены
