Цвете на греха

14 дек. 2006 г., 18:49

Поэзия

1002 0 2

Обичам те безумно много,
обичам те, но няма как,
трябва да ти кажа сбогом,
но обичам те и няма край.

Любовта ни бе красиво цвете,
което грабеше живота наш
и впило във бездънна пропаст
корени на любовта.

Но още не разбирам
защо, защо...
когато бяхме толкоз близо,
всъщност бяхме тъй далечни.

Обичам те! Повтаряше ми ти
в нощи на безумна страст.
Обичах те! Повторих аз,
когато ада пръв напусна.

Цвете на греха

Свързани произведения

Комментарии

Предложения