Dec 14, 2006, 6:49 PM

Цвете на греха

  Poetry
1.2K 0 2

Обичам те безумно много,
обичам те, но няма как,
трябва да ти кажа сбогом,
но обичам те и няма край.

Любовта ни бе красиво цвете,
което грабеше живота наш
и впило във бездънна пропаст
корени на любовта.

Но още не разбирам
защо, защо...
когато бяхме толкоз близо,
всъщност бяхме тъй далечни.

Обичам те! Повтаряше ми ти
в нощи на безумна страст.
Обичах те! Повторих аз,
когато ада пръв напусна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лия Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...