Цветен път
Пролет е. Вървях по пътя
дълъг и незнаен
и започнах да се чудя,
изглеждаше безкраен.
Дърветата се виждаха,
като зелени петънца,
странни звуци пък прииждаха
и огласяха нощта.
В красивата далечина
личаха си колиби.
Каква неземна красота
стимулираше моето алиби.
Продължих си пътя
по дългата пътека.
Не исках и за миг да спра,
търсех аз утеха.
Налегна ме умора.
Помислих си за спиране,
но намерих аз опора -
не беше време за умиране.
Западаха листа,
силен дъжд се стече,
а зелените листа
жълти бяха вече.
Нещо в мен потрепна,
чу се глас чудесен
и нежно ми прошепна -
дошла е вече есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Ганчев Всички права запазени
