7.08.2025 г., 7:44

Cветло минало

164 0 0

Търкаля някой колело на пръчка,
от прахоляка детството ми киха
и с лакътчето остро пак ме сръчка:
 – Хей, споменѝ ме в няколкото стиха!

 

От скрина ли на маминка извадих
забравените снимки? Към стотина.
Възкликвайки: Били сте с дедко млади,
файтон тогава бил е лимузина.

 

Дантели, ръкавици, кринолина,
маншонът кожен колко  украсен е...
Видяхте царя? През коя година?
А Симеончо пита ли за мене?

 

Подсмихва се потайно на ума ми,
наведена над плетивото ситно,
прабаба ми: Детенце, стига драми,
отде се пръкна толкоз любопитно?

 

А в моята глава на бал съм вече,
танцувам с офицер и аз съм дама...
Отново се отнесе, надалече,
детенце щуро... Тук си, а те няма. 

 

И тази нощ сънувах пак жребците,
към чуден свят отминал веят грива.
С цветя и бели панделки накитен,
файтон към светло минало отива... 

 

 

   

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...