Cветло минало

Търкаля някой колело на пръчка,
от прахоляка детството ми киха
и с лакътчето остро пак ме сръчка:
 – Хей, споменѝ ме в няколкото стиха!

От скрина ли на маминка извадих
забравените снимки? Към стотина.
Възкликвайки: Били сте с дедко млади,
файтон тогава бил е лимузина.

Дантели, ръкавици, кринолина,
маншонът кожен колко  украсен е...
Видяхте царя? През коя година?
А Симеончо пита ли за мене?

Подсмихва се потайно на ума ми,
наведена над плетивото ситно,
прабаба ми: Детенце, стига драми,
отде се пръкна толкоз любопитно?

А в моята глава на бал съм вече,
танцувам с офицер и аз съм дама...
Отново се отнесе, надалече,
детенце щуро... Тук си, а те няма. 

И тази нощ сънувах пак жребците,
към чуден свят отминал веят грива.
С цветя и бели панделки накитен,
файтон към светло минало отива...