22.03.2011 г., 9:36

Цветна гора

989 0 11

 

 

С южняка нощес долетя

и сви гнезденце направо на двора.

От седемцветно яйце след дъжда

дъга се излюпи в простора.

Художник палитра разгърна,

грабна четки – вълшебни слова,

към дъгата поглед извърна

и дворът в миг засия.

Бликна извор червен от лалета,

там зюмбюл се обагри в лила.

Нарцис в жълто гордо засвети,

кокичета сведоха плахо чела.

Моята мъничка цветна гора,

сякаш в миг избуя под небето.

Грейна пролетно

закопняла душа,

даже в цвят затуптя и сърцето.

А дъгата, приказно нежна,

ме оплете в своите тайнства,

после намигна някак небрежно

и пое към незнайни пространства...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъдете благословени с най-чистата Промисъл, дарени със вдъхновение Свише и озарени от Светлината на истинския творчески дух!
    Нямам възможност да отговарям персонално, но Ви поздравявам ОТ СЪРЦЕ, ПРИЯТЕЛИ!
  • Хубаво е при теб! Честита пролет, Кире!
  • Прекрасна е пролетта, която си изрисувал в този стих, Кирил! Нека е честита и благословена за теб!
  • Красиво! Честита пролет!
  • Браво! Цветно и пролетно !

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...