Цветната дъга
ЦВЕТНАТА ДЪГА
Едва ли някой е сгрешил, когато те е навестил
във полунощ, горице?
Разголила бедра на бледолунна светлина,
покрита със крило на птица.
И тищина.
И глуха песен на поточе.
Усещане за вечност.
За необят.
За непорочност.
И надежда.
Щастлив съм, че със теб във полунощна степ
се лутахме в забрава.
Животът ми сега е цветната дъга,
която свързва двата края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Докосващо и нежно... Поздрав, Ангел!
