4.06.2021 г., 12:26

Цветни хвърчила

1.3K 2 6

Мечти безброй, цветни като хвърчила,
децата имат и ги пускат в небесата.
Детството им, с розовите очила,
ги понася на мечтите им с крилата.

Устремени в своя полет са щастливи,
достигат до звездите, до слънцата...
на хиляди вселени тъй красиви,
рисуват с мисълта си, там дъгата.

В този свят, по детски многоцветен,
мечтите им в сияние от щастие кръжат.
И пътя във живота им е лесен,
щом в своите мънички ръчички го държат.

Деца, от погледа си хвърчилата не губете,
не ги изпускайте, а бягайте наравно с тях.
Вярата във себе си, за миг не я губете,
превръщайте мечтите си във звезден прах.

Не се страхувайте от бури в океани,
не бягайте от "окото" в ураган.
Постигайте мечтите си желани,
за живота разтворете свойта длан.

03.06.2021г.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

18 място

Коментари

Коментари

  • Успех, Теди!
  • Успех и от мен!
  • Успех, Теди!
  • " Деца, от погледа си хвърчилата не губете...
    а бягайте наравно с тях
    Вярата във себе си, за миг не я губете" поздравления и успех!
  • Това детство " с розовите очила" е толкова скъпо на всеки, но много от нас го забравят и влизат в житейски роли, които ги преобразяват нацяло.
    Накара ме да се замисля стихотворението ти, Теди!😃 Нека успехът е с теб, мила!💕

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....