4.06.2021 г., 12:26

Цветни хвърчила

1.3K 2 6

Мечти безброй, цветни като хвърчила,
децата имат и ги пускат в небесата.
Детството им, с розовите очила,
ги понася на мечтите им с крилата.

Устремени в своя полет са щастливи,
достигат до звездите, до слънцата...
на хиляди вселени тъй красиви,
рисуват с мисълта си, там дъгата.

В този свят, по детски многоцветен,
мечтите им в сияние от щастие кръжат.
И пътя във живота им е лесен,
щом в своите мънички ръчички го държат.

Деца, от погледа си хвърчилата не губете,
не ги изпускайте, а бягайте наравно с тях.
Вярата във себе си, за миг не я губете,
превръщайте мечтите си във звезден прах.

Не се страхувайте от бури в океани,
не бягайте от "окото" в ураган.
Постигайте мечтите си желани,
за живота разтворете свойта длан.

03.06.2021г.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

18 място

Коментари

Коментари

  • Успех, Теди!
  • Успех и от мен!
  • Успех, Теди!
  • " Деца, от погледа си хвърчилата не губете...
    а бягайте наравно с тях
    Вярата във себе си, за миг не я губете" поздравления и успех!
  • Това детство " с розовите очила" е толкова скъпо на всеки, но много от нас го забравят и влизат в житейски роли, които ги преобразяват нацяло.
    Накара ме да се замисля стихотворението ти, Теди!😃 Нека успехът е с теб, мила!💕

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...