Цветно лято
Рошавото лято
жарко избуя,
с мараня трептяща
къщите застла.
Пътищата морни
прашно укроти
и дори реките
с тишина обви.
Птиците се скриха
в хладния шубрак,
песните си пойни
съхранили в злак.
Даже и тревата
летаргично вън,
кротичко замърка
в цветния си сън.
Вятърко обаче,
палаво горещ,
като майстор спортен,
сръчен, че и вещ,
бурно се развихри,
като на шега,
сблъска ги и ето....
Тихо заваля.
Капчици кристали
сбрали радостта,
сладко напоиха
жадната земя.
Хукнаха децата.
Въздухът запя.
Ех, ти, цветно лято!
Време за игра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
