Цветно лято
Рошавото лято
жарко избуя,
с мараня трептяща
къщите застла.
Пътищата морни
прашно укроти
и дори реките
с тишина обви.
Птиците се скриха
в хладния шубрак,
песните си пойни
съхранили в злак.
Даже и тревата
летаргично вън,
кротичко замърка
в цветния си сън.
Вятърко обаче,
палаво горещ,
като майстор спортен,
сръчен, че и вещ,
бурно се развихри,
като на шега,
сблъска ги и ето....
Тихо заваля.
Капчици кристали
сбрали радостта,
сладко напоиха
жадната земя.
Хукнаха децата.
Въздухът запя.
Ех, ти, цветно лято!
Време за игра!
© Таня Мезева All rights reserved.
