Цветно момиче
Потоп се спусна изведнъж,
а нямаше и капка дъжд.
Прахта по пътя стана кал,
цяла педя, направо печал.
В това безцветно наказание
имаше едно едничко осезание -
чадърче кокетно едно,
цветно, мъничко петно.
Момиче под него се скрило,
усмихнато, ведро и мило.
Не даваше то пет пари,
дали гърми или вали.
Напук на пейзажа
боса вървеше по паважа.
За нея нямаше тъжен ден,
всеки беше благословен.
Слънце, дъжд или мраз,
сърцето не беше елмаз.
Макар понякога да бе нетърпеливка,
даряваше всеки му цвят и усмивка.
Талисманче бе тя на града,
знаеха, че щом е излязла сега,
скоро трябва да чакат слънце с дъга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© SMooth Всички права запазени
