Цветно момиче
Потоп се спусна изведнъж,
а нямаше и капка дъжд.
Прахта по пътя стана кал,
цяла педя, направо печал.
В това безцветно наказание
имаше едно едничко осезание -
чадърче кокетно едно,
цветно, мъничко петно.
Момиче под него се скрило,
усмихнато, ведро и мило.
Не даваше то пет пари,
дали гърми или вали.
Напук на пейзажа
боса вървеше по паважа.
За нея нямаше тъжен ден,
всеки беше благословен.
Слънце, дъжд или мраз,
сърцето не беше елмаз.
Макар понякога да бе нетърпеливка,
даряваше всеки му цвят и усмивка.
Талисманче бе тя на града,
знаеха, че щом е излязла сега,
скоро трябва да чакат слънце с дъга!
© SMooth All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мисля, че момичето си ти !
-
Благодаря за милите думи
После танци след дъжда,
в появила се мъгла,
тъй неволя се отпъжда
от усмивка бегла -
Цветничко е под дъжда...
ей сегинка и дъга
ще ви закача самичка
със чадърчето-карфичка -
Цветно... Хубаво...
-
Това е идеята, а после "слънце с дъга"
Благодаря -
Усмихна ме това момиче.
Поздрави. -
Благодаря Мариана Такива трябва да сме.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Всяка жена може да е това момиче!