16.08.2017 г., 23:33

Цветове

3.3K 0 10

                 Първо синьото обичам,

                 на небето и морето цвят.

                 С рокля синя се обличам,

                 даже син е моят нов халат.

 

                 Втори са зелените неща,

                 тях обича моят брат.

                 Стадиони, пейки и гора,

                 там живее в свой си свят.

 

                 Трета е червената боя,

                 мама много я обича.

                 Рокля, токчета, цветя,

                 все в червено се облича.

 

                 Жълтото, четвъртият ни цвят,

                 той на тати е патент.

                 Влюбил се във него, като млад,

                 не отстъпва и до тоз момент.

 

                 Вкъщи всички сме дъга

                 пъстра, шарена постеля.

                 В слънце, студ и под дъжда,

                 заедно във радост и беда.

                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Катя!!!Успехи и на теб искрено желая!!!
  • Поздравления за хубавия стих, Хари!Пожелавам ти успех!
  • Благодаря,Силвия!!!
  • Гласувам за тази цветна математика и за жълтото - цветът на слънцето! Успех! 🌻
  • Благодаря,Дочка,Василка,Виолета,Велин и Албена.Просто обича жълтото този баща ,иначе и аз се надявам всичко да му е наред,Виолета!Поздрави на всички!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...