Цветя и бонбони
Цветя и бонбони,
усмивки, салюти
и пъстри балони,
с какво не надути,
и смях, и прегръдки,
и пожелания,
шампанско на глътки
и излияния,
от щастие сълзи
и танци, и лудост,
и флиртове бързи
в очакване чудо,
и малко умора,
досада, пресита –
от толкова хора
умът се оплита…
Но ето че вече
купонът догаря –
замлъкват шегите,
вратите затварям,
броя си парите –
не спастрих стотинка,
претърсвам за скрити –
тресе ме настинка,
студ бавно пролазва,
сковава ме цяла –
цяр зная, си казвам,
за тая отмала,
студът, за да мине,
да стихне главата –
два-три аспирина –
и бързо в кревата.
О, боже, дали е
тъй с всеки, не зная,
залъгваме, крием
страха си от края
в купони, фиести,
но - хлопне вратата,
студени, злочести –
таим се в кревата
и чакаме плахо –
тъй, скот в скотобойна,
с невнятна заплаха,
в сърцето с пробойна.
Не знаем кога,
но усещаме – скоро.
Не искам така –
време губим в умора!
Купонът живот
без нас има ли смисъл –
изпразнен кивот
без божествен промисъл?
Прозорец отварям –
в небето на изток
звездите догарят
и утрото плисва!
Нов ден вън надува
пак пъстри балони.
Животът си струва –
цветя и бонбони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Всички права запазени
