Надявам се да ме съзерцаваш,
както цветята в първите лъчи на зората.
Да виждаш в крехките им листенца
тяхното сияние,
което в мрака не угасва.

Надявам се да чуеш шепота им тих,
как нежно пеят в утринния здрач.
Да усетиш топлината им в нощен стих,
как всяка дума
приема те в обятията на любовта.

Надявам се в тях да откриеш живот,
да видиш как с времето, без страх,
разцъфват и носят красота
на всяка изгубена душа.

Дай ми своето изкуство
и ще сътворя цял свят от това.
Ще направя всяка сълза да блести
и всеки миг да се превърне
във вечност за нас.
Ще  издигна стълб 
в разбитата ти душа,
само ми позволи.