21.09.2024 г., 16:11

Цветята

642 1 0

Надявам се да ме съзерцаваш,
както цветята в първите лъчи на зората.
Да виждаш в крехките им листенца
тяхното сияние,
което в мрака не угасва.

 

Надявам се да чуеш шепота им тих,
как нежно пеят в утринния здрач.
Да усетиш топлината им в нощен стих,
как всяка дума
приема те в обятията на любовта.

 

Надявам се в тях да откриеш живот,
да видиш как с времето, без страх,
разцъфват и носят красота
на всяка изгубена душа.

 

Дай ми своето изкуство
и ще сътворя цял свят от това.
Ще направя всяка сълза да блести
и всеки миг да се превърне
във вечност за нас.
Ще  издигна стълб 
в разбитата ти душа,
само ми позволи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...