21 сент. 2024 г., 16:11

Цветята

649 1 0

Надявам се да ме съзерцаваш,
както цветята в първите лъчи на зората.
Да виждаш в крехките им листенца
тяхното сияние,
което в мрака не угасва.

 

Надявам се да чуеш шепота им тих,
как нежно пеят в утринния здрач.
Да усетиш топлината им в нощен стих,
как всяка дума
приема те в обятията на любовта.

 

Надявам се в тях да откриеш живот,
да видиш как с времето, без страх,
разцъфват и носят красота
на всяка изгубена душа.

 

Дай ми своето изкуство
и ще сътворя цял свят от това.
Ще направя всяка сълза да блести
и всеки миг да се превърне
във вечност за нас.
Ще  издигна стълб 
в разбитата ти душа,
само ми позволи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...