21 сент. 2024 г., 16:11

Цветята

651 1 0

Надявам се да ме съзерцаваш,
както цветята в първите лъчи на зората.
Да виждаш в крехките им листенца
тяхното сияние,
което в мрака не угасва.

 

Надявам се да чуеш шепота им тих,
как нежно пеят в утринния здрач.
Да усетиш топлината им в нощен стих,
как всяка дума
приема те в обятията на любовта.

 

Надявам се в тях да откриеш живот,
да видиш как с времето, без страх,
разцъфват и носят красота
на всяка изгубена душа.

 

Дай ми своето изкуство
и ще сътворя цял свят от това.
Ще направя всяка сълза да блести
и всеки миг да се превърне
във вечност за нас.
Ще  издигна стълб 
в разбитата ти душа,
само ми позволи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелиса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...