21 sept 2024, 16:11

Цветята

648 1 0

Надявам се да ме съзерцаваш,
както цветята в първите лъчи на зората.
Да виждаш в крехките им листенца
тяхното сияние,
което в мрака не угасва.

 

Надявам се да чуеш шепота им тих,
как нежно пеят в утринния здрач.
Да усетиш топлината им в нощен стих,
как всяка дума
приема те в обятията на любовта.

 

Надявам се в тях да откриеш живот,
да видиш как с времето, без страх,
разцъфват и носят красота
на всяка изгубена душа.

 

Дай ми своето изкуство
и ще сътворя цял свят от това.
Ще направя всяка сълза да блести
и всеки миг да се превърне
във вечност за нас.
Ще  издигна стълб 
в разбитата ти душа,
само ми позволи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...