Днес небето плаче
с нежни и прочистващи сълзи.
А моите как парят...
И с бяла завеса покрило е
далечните красиви земи.
А тези тук ме тровят...
И тъй нежно
вятърът гали тревата.
А мен пронизва, и боли...
Сега всичко красиво
разцъфва и блести.
А дори цветята умират
в моите коси...
© Енд ъф флауърс Всички права запазени