Цветът ми
Изгорялото дете се страхува от огън.
Урсула ле Гуин "Магьосникът от Землемория"
Не питай какъв е цветът ми.
В разтворените за прегръдка
гостоприемни обятия на небето
не подхвърляй лакмус
вместо "Здравей!".
Не питай –
остави ме да се променям.
Като небето –
предзалезно-страстно-огнена,
слънчево-безметежно-синя,
мъгливо-тъжно-сива,
буреносно-яростно-черна.
Сега над главите ни,
като присъда завинаги,
е надвиснало
синкаво-дъжделиво безумие.
Не си тръгвай.
Утре ще бъда друга.
Моето обещание –
кротко-зелено,
нежно-безплътно
като ухание –
ще те води.
Заедно ще намерим
една мелодия – нашата.
Ще върнем цветовете,
преди крадецът време
да е облякъл всичко
в безнадеждно сиво.
Пак ме питаш коя съм.
Не ме ли позна, Магьоснико?
Аз съм твоята саката вещица,
отишла на кладата,
защото умееше
да твори чудеса,
но от огъня бе победена.
Какъв е цветът ми ли?
Фениксов.
3.04.2006
https://www.youtube.com/watch?v=O7lk7CbBoEc
https://www.youtube.com/watch?v=wLJ5mp66hsM
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
