Ти си много красива,
когато сърдита мълчиш.
Всичко така ти отива,
даже в тъгата блестиш.
Ти си много красива,
с тениска или с пижама.
Всичко това ти отива.
С какво си, значение няма.
Ти си много красива,
защото дори не го знаеш.
Просто... на теб ти отива...
на люляк в дъжда да ухаеш.
© Георги Стоянов Всички права запазени