Цвят на прелестта
Впуснах се в жаравата на лятото горещо
със едничка мисъл - времето да спра
с вихрения ритъм, с танците лудешки,
но като магия ти пред мен се отзова.
Бях те виждал преди да те срещна.
Вгледах се във тебе, но не ме позна.
Врекох ти подарък - сърцето си горещо,
но да ме изслушаш даже не се спря.
Познах и твоя глас сред празните рефрени.
Косата ти разкошна в мигом ме плени,
но бяха все тъй ледени очите ти зелени,
а колко много исках да кажеш "Остани!"
Тръгнах си от мястото на нашата среща
с романтично чувство в плачеща душа.
Мислех си за тебе, но сега по-често
в бляновете идваш като цвят на прелестта.
Стих изплаках, песен ще измисля
и китарата ми вечно ще я пей.
Слушай я и бавно се разлиствай,
мойто лятно слънце все за теб ще грей.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Рашков Всички права запазени
