Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
27.08.2008 г., 7:39 ч.

Цвят на прелестта 

  Поезия
595 0 8

Впуснах се в жаравата на лятото горещо

със едничка мисъл - времето да спра

с вихрения ритъм, с танците лудешки,

но като магия ти пред мен се отзова.

 

Бях те виждал преди да те срещна.

Вгледах се във тебе, но не ме позна.

Врекох ти подарък - сърцето си горещо,

но да ме изслушаш даже не се спря.

 

Познах и твоя глас сред празните рефрени.

Косата ти разкошна в мигом ме плени,

но бяха все тъй ледени очите ти зелени,

а колко много исках да кажеш "Остани!"

 

Тръгнах си от мястото на нашата среща

с романтично чувство в плачеща душа.

Мислех си за тебе, но сега по-често

в бляновете идваш като цвят на прелестта.

 

Стих изплаках, песен ще измисля

и китарата ми вечно ще я пей.

Слушай я и бавно се разлиствай,

мойто лятно слънце все за теб ще грей.

© Пламен Рашков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??