Patrizzia (Надежда Ангелова)
2062 18147
24.01.2023 г., 10:07 ч.  

Цвят нежен съм, в сурово време 

  Поезия » Философска
201 3 9

 Опитвам се да не потъна,
над блато людско ме крепи
едничък светъл лъч – опънат,
там, дето младостта ми спи.
И явно много отдалече,
той, както Господ ме обрече,
сияе блед и изтънял.
Но грее в моя стих и пази,
душата бяла сред омрази,
обиди, скръб и рядка кал.

 

Когато смъртно отмалели,
провиснат моите крила,
невзрачна птичка в чудни трели,
припомня ми, че съм била
на враг и на палач любима,
че тях ги няма – мен ме има
и ако вярвам в своят път,
ще нося любовта на Бога,
ще пиша, чак додето строга,
за мене тихо дойде смърт.

 

Цвят нежен съм, в сурово време,
присъдата ми е: поет.
И никой няма да отнеме
стиха ми, от любов обзет!

 

 

 

 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??