12.04.2006 г., 20:33

"Цяла нощ"

1.1K 0 5
Цяла нощ ти пиша вече, а свещта
полека озарява откровенията
и плъзва розов смътен дим...
Небрежните движения на дланите,
ръждивата верига на забраните -
не дават на душата ми да спи!
Мислите ми, като дивите коне,
препускат в полунощното поле -
настигам ги, изпускам ги...къде са?
Полягам на брега на езерцето,
събирало тъгите на сърцето -
повдигам шумолящата завеса!
И върху листа падат две сълзи,
по-искрени от правилните думи,
но по-невидими и по-самотни...
Запалва нова свещ и тайните -
напиращите, страшните, нехайните -
ме задушават и разплакват...
Нощта така тече, с позната скорост,
и не сънливост в мен гори, а гордост,
че още се усмихвам на звездите....
Не позволявам даже на стиха си
да подозира как трептя с гласа си
и цялата съм пламък и молитва!
Страхувам се, че вече зазорява,
а аз ще се насилвам да забравя,
че трябва да съм доста поносима....
И тези две лица се разменяват
от моя свят да ме отдалечават
и винаги да бъда наранима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...